* * *
Сърцето ми бие
за една
шепа перушинени
ноти,
сгушени
в скърпено петолиние
и проси
сънливи, беззвездни
банкноти,
за да си купи
сладоледено пълнолуние...
Не съм си
сменяла
мелодията -
(със години)
нескончаема,
заробваща..
Не съм се
и огледала
за друга
(нова)
реалност
(все проскърцваща)
и нотите ми
нямат рими,
нямат огледалност
Нямат...
Просто
пътувам,
като тананикане
и никой
не се спира чрез мен,
оставят се само
дупки празни
в затишие
и безпетолиниен шум...
И после
е смерч...
минават онези,
скитниците,
в нощ,
като за спомен
дълбаят с борина
по разкривеното
ми петолиние,
във нотите
изплашеност
и малко смутена
... перушина
Минор.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
