2.06.2024 г., 19:51

* * *

581 0 0

🍀

 

Аз боля. Не съм като другите.
Не се подлъгвай с това разсъждение.
Кървя и като рана олющвам се
с доживотен белег – за съжаление.

Нямам забрава.
Спомен съм вечен.
Без да искам в душата оставам,
дори когато ме оставяш далече.

Нищо особено – просто човек,
без подправки и захар, странно скроена.
Да не ме срещаш ти желая късмет,
защото истинска съм, но не съвършена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...