27.12.2007 г., 17:14

* * *

1K 0 2
Животът на всякое цвете
се ражда с венец от лъчи,
забавя по пътя нозете,
докосва с усмивка очи.

Животът на всякое цвете
е ласка, миг тишина,
която подтиква ръцете
и багри светът с добрина.

Животът на всякое цвете
сън е, потрепващ с крилца,
пеперуда след дъждовете,
туптящи с възбуда сърца.

Приятели мои, помнете
с надежда винаги нова,
че животът на всякое цвете
се взима за друго такова.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...