27.12.2007 г., 17:14

* * *

1K 0 2
Животът на всякое цвете
се ражда с венец от лъчи,
забавя по пътя нозете,
докосва с усмивка очи.

Животът на всякое цвете
е ласка, миг тишина,
която подтиква ръцете
и багри светът с добрина.

Животът на всякое цвете
сън е, потрепващ с крилца,
пеперуда след дъждовете,
туптящи с възбуда сърца.

Приятели мои, помнете
с надежда винаги нова,
че животът на всякое цвете
се взима за друго такова.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...