Dec 27, 2007, 5:14 PM

* * *

  Poetry
1K 0 2
Животът на всякое цвете
се ражда с венец от лъчи,
забавя по пътя нозете,
докосва с усмивка очи.

Животът на всякое цвете
е ласка, миг тишина,
която подтиква ръцете
и багри светът с добрина.

Животът на всякое цвете
сън е, потрепващ с крилца,
пеперуда след дъждовете,
туптящи с възбуда сърца.

Приятели мои, помнете
с надежда винаги нова,
че животът на всякое цвете
се взима за друго такова.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелин Стоичков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...