| Животът на всякое цвете се ражда с венец от лъчи, забавя по пътя нозете, докосва с усмивка очи. Животът на всякое цвете е ласка, миг тишина, която подтиква ръцете и багри светът с добрина. Животът на всякое цвете сън е, потрепващ с крилца, пеперуда след дъждовете, туптящи с възбуда сърца. Приятели мои, помнете с надежда винаги нова, че животът на всякое цвете се взима за друго такова. |
© Венелин Стоичков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
