***
850
0
2
Отново е малко самотно.
Отново той мрази
и търси грешките в неговата душа.
Пак съм тъжен - Любов проклета.
Всички и всичко е виновно
за някое чуждо превъплъщение,
но за това сърце, което аз притежавам...
няма виновни, няма такива, които да мразя!
Виновен единствен съм аз
за моя неспокоен нрав,
за онова необикновено спокойствие
и най-вече - онези лъжи убийствени!
Онези думи, които ме карат да плача,
които ме карат да бъда съсипван от болка.
Съжалявам себе си и моето сърце.
Тях вече ги няма! Само тяло, което е мъртво.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Атанасов Всички права запазени
