***

2 ago 2008, 13:09

Poesía

605 0 2

Отново е малко самотно.

Отново той мрази

и търси грешките в неговата душа.

Пак съм тъжен - Любов проклета.

Всички и всичко е виновно

за някое чуждо превъплъщение,

но за това сърце, което аз притежавам...

няма виновни, няма такива, които да мразя!

Виновен единствен съм аз

за моя неспокоен нрав,

за онова необикновено спокойствие

и най-вече - онези лъжи убийствени!

Онези думи, които ме карат да плача,

които ме карат да бъда съсипван от болка.

Съжалявам себе си и моето сърце.

Тях вече ги няма! Само тяло, което е мъртво.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

keity (Катрин николова)

2008-08-03T20:11:50+03:00

Много хубаво!Не мрази,а ОБИЧАЙ
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-08-02T23:17:18+03:00

мисля ,че и ти не си поплюваш-пишеш добре
благодаря ти за мнението -ценя го още повече ,защото си от смолен-любимият ми град и още повече ,че си млад човек,а те са най -добри и искрени в оценките си