6.10.2006 г., 23:11

* * *

973 0 2

БЯГ

 

Побягва вятърът,

заспива утрото.

Умира времето -

събрало тишина.

Дъждът потропва,

ражда се дъгата,

изгрява слънце,

гасне тъмнина.

Прошепват устни,

длани умоляват.

Сълзи умират

в моята ръка,

очи изплакани

сега заспиват,

горчиви думи

будятсе с тъга.

Залязва споменът

в тъмен ден

и лумва огън -

в мене изгорял.

Извира ручей -

пада лист от есен,

отронва се-

                                                                                                                                умира неживял.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилияна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...