* * *
БЯГ
Побягва вятърът,
заспива утрото.
Умира времето -
събрало тишина.
Дъждът потропва,
ражда се дъгата,
изгрява слънце,
гасне тъмнина.
Прошепват устни,
длани умоляват.
Сълзи умират
в моята ръка,
очи изплакани
сега заспиват,
горчиви думи
будятсе с тъга.
Залязва споменът
в тъмен ден
и лумва огън -
в мене изгорял.
Извира ручей -
пада лист от есен,
отронва се-
умира неживял.
© Вилияна Стоянова All rights reserved.
