30.12.2006 г., 16:38

* * *

1K 1 1
Рискувам всичко - теб и любовтта си!
Залагам всичко - живота и радостта ни!
Вървя напред и правя своите открития -
хубави или лоши - в реалността се скитам.

Отбягвам да задавам въпроси,
гледам хората мълчаливо.
Дотегна ми да нося кръстове съдбовни -
на твоето и мое минало!

Спечелих мъничко разбиране
и смисъла да продължа без съмнение -
по пътеката на хорското безразличие
и да отстоявам щастието и любовтта ни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Ванкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, ама няма никаква рима По-свободно, ако го беше написала щеше да е по-добре Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...