* * *
Нощта ми пак е недопълнена!
И дълга, дълга е... Горчи!
Какво пропуснах да забравя? -
Тез тънки, слъзести гори...
Ръка, нестигнала луната...
До дъно стигнали очи...
Охлузените разстояния
са между "вчера" и "преди"!
Пристигаш с мрака: Цвят -
тъй гладък, страшен и безкраен.
Утра и дни... и нощи: Празен влак.
По-празно единствено в душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени
