* * *
тъй жестоко воюва
със дневните истини...
Моите нощни усмивки
протягат стъблата си -
хризантеми-
и не задават въпроси,
само прегръщат...
Моите нощни ръце
са прохладни
преплетени пръстени,
в които
твоят огън бушува...
Моето нощно "обичам те"
е живо....
защото страда....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени