* * *
Във себе си потънах аз. Забравих,
че бяхме двама, тръгнали на път.
От бързане ужасно изостанах
и спрях на този кръстопът.
Повяха мислите ти отдалече
и спуснаха се в мене страхове -
началото е в миналото вече,
а бъдното какво ще ни даде?
Дали ще ни отмият дъждовете
на времето - един от друг,
дали ще бъдат спомените светли,
да озаряват Другия ни път -
след земните ни страсти и копнежи,
след краткото докосване Сега,
след другите животи прежни -
да се познаем в миг от Вечността...
че бяхме двама, тръгнали на път.
От бързане ужасно изостанах
и спрях на този кръстопът.
Повяха мислите ти отдалече
и спуснаха се в мене страхове -
началото е в миналото вече,
а бъдното какво ще ни даде?
Дали ще ни отмият дъждовете
на времето - един от друг,
дали ще бъдат спомените светли,
да озаряват Другия ни път -
след земните ни страсти и копнежи,
след краткото докосване Сега,
след другите животи прежни -
да се познаем в миг от Вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени
