13.11.2006 г., 19:16 ч.

*** 

  Поезия
1006 0 4

Да ме стопли ... няма кой в знойните студени дни ...

Жаждата да утоли ... няма кой душата ми пресъхнала да напои ...

Чудото – само ти, способна си да сътвориш,

погиналото цвете в пустиня само ти знаеш как да съживиш.

 

Кажи ми, майко, кога отново то ще разцъфти?

© Бояна Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Милата ми , Бояна.
    Тъгата винаги ще ни съпровожда.
    Болка е това. И никой не може да
    ти я вземе.Взимам поне частица,
    за да ти олекне, поне за малко.
    С много обич.
  • Макар да не търся съпричастност, благодаря на всички. Тъгата си е само моя - искам да я изживея - нека няма край - само тя ми остана.
  • Тъга и търсещо сърце ...

    Поздрав.
  • С теб съм...!!! Прегръщам те!!!
Предложения
: ??:??