Да ме стопли ... няма кой в знойните студени дни ...
Жаждата да утоли ... няма кой душата ми пресъхнала да напои ...
Чудото – само ти, способна си да сътвориш,
погиналото цвете в пустиня само ти знаеш как да съживиш.
Кажи ми, майко, кога отново то ще разцъфти?
© Бояна Костова Всички права запазени
Тъгата винаги ще ни съпровожда.
Болка е това. И никой не може да
ти я вземе.Взимам поне частица,
за да ти олекне, поне за малко.
С много обич.