***

Nov 13, 2006, 7:16 PM

Poetry

1009 0 4

Да ме стопли ... няма кой в знойните студени дни ...

Жаждата да утоли ... няма кой душата ми пресъхнала да напои ...

Чудото – само ти, способна си да сътвориш,

погиналото цвете в пустиня само ти знаеш как да съживиш.

Кажи ми, майко, кога отново то ще разцъфти?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-16T15:24:46+02:00

Милата ми , Бояна.
Тъгата винаги ще ни съпровожда.
Болка е това. И никой не може да
ти я вземе.Взимам поне частица,
за да ти олекне, поне за малко.
С много обич.
Бояна (Бояна Костова)

2006-11-14T07:58:44+02:00

Макар да не търся съпричастност, благодаря на всички. Тъгата си е само моя - искам да я изживея - нека няма край - само тя ми остана.
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-11-14T01:24:07+02:00

Тъга и търсещо сърце ...

Поздрав.
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-13T21:27:47+02:00

С теб съм...!!! Прегръщам те!!!