***

Poetry

1.2K 0 4

Да ме стопли ... няма кой в знойните студени дни ...

Жаждата да утоли ... няма кой душата ми пресъхнала да напои ...

Чудото – само ти, способна си да сътвориш,

погиналото цвете в пустиня само ти знаеш как да съживиш.

Кажи ми, майко, кога отново то ще разцъфти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Милата ми , Бояна.
Тъгата винаги ще ни съпровожда.
Болка е това. И никой не може да
ти я вземе.Взимам поне частица,
за да ти олекне, поне за малко.
С много обич.

2007-11-16T15:24:46+02:00
Бояна (Бояна Костова)

Макар да не търся съпричастност, благодаря на всички. Тъгата си е само моя - искам да я изживея - нека няма край - само тя ми остана.

2006-11-14T07:58:44+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тъга и търсещо сърце ...

Поздрав.

2006-11-14T01:24:07+02:00
kity (Людмила Нилсън)

С теб съм...!!! Прегръщам те!!!

2006-11-13T21:27:47+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0