................
Протягам своята ръка,
ала тя замръзва над леда.
Не усещам вече нищо... дори студа.
Само мъгла се стеля над града.
Студ, самота, болка и тъга,
всичко, но не и радостта.
Защо? Защо трябва да изпитам всичко това?
Толкова ли сгреших?
Толкова ли болка причиних?
Кого нараних?
Не знам... дори отговор не мога да дам.
Няма да издържа толкова много,
няма да изтърпя болката отново!
Дали има спасение?
Не виждам светлина, а унижение.
Не чувствам топлина, а озлобление.
не усещам вече щастие, а само дяволско нещастие.
Страхът е там! Мракът е голям!
Да поема ли сред тъмнината или просто да потъна сред мъглата.
Той ме зове! Чувам глас и разпъвам криле.
Знам, че има свобода сред цялата тъма.
Знам, че огънят гори
и не ще умрем като глупци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диментор Всички права запазени
