* * *
Виното със сълзи мога да долея.
В мрака тъжен няма да умра.
В самотата черна мога да живея.
Тази болка мога да я понеса.
Името ти вече няма да изричам,
с ръце няма да те търся в нощта.
Друг ще мога вече да обичам,
друг ще иска моята съдба.
И тебе вече няма да ревнувам,
няма да те търся и зова.
На нея вече няма да й викам,
няма да й шепна зли слова.
Сега целувай камъка,
който тя прегръща
и търси кръста в моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
