Виното със сълзи мога да долея.
В мрака тъжен няма да умра.
В самотата черна мога да живея.
Тази болка мога да я понеса.
Името ти вече няма да изричам,
с ръце няма да те търся в нощта.
Друг ще мога вече да обичам,
друг ще иска моята съдба.
И тебе вече няма да ревнувам,
няма да те търся и зова.
На нея вече няма да й викам,
няма да й шепна зли слова.
Сега целувай камъка,
който тя прегръща
и търси кръста в моята душа!
© Росица Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
