29.11.2006 г., 21:42 ч.
* * *
(на Рупи)
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща.
Ти казваш, че готов си да умреш,
но кой човек умира,
без да иска още от света.
Кой предава се на Бога
в тези времена.
Ти казваш, че при теб е неизбежно,
готов си да се предадеш,
детето си в мъка да заровиш,
а сам себе си в ковчег.
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща.
Ти казваш, че готов си да умреш,
но кой човек умира,
без да иска още от света.
Кой предава се на Бога
в тези времена.
Ти казваш, че при теб е неизбежно,
готов си да се предадеш,
детето си в мъка да заровиш,
а сам себе си в ковчег.
© Росица Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря,но за съжаление не мога да го хвана за ръка,той е на 200км от мен,но е в сърцето ми!!!
-
Съжалявам!!! Просто бъди до него!!! И отново го дръж за ръката!
-
За съжаление е твърде късно,той е в болница и ....
-
Лоши мисли!!! Хвани го за ръката и го води другаде!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
