* * *
(на Рупи)
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща.
Ти казваш, че готов си да умреш,
но кой човек умира,
без да иска още от света.
Кой предава се на Бога
в тези времена.
Ти казваш, че при теб е неизбежно,
готов си да се предадеш,
детето си в мъка да заровиш,
а сам себе си в ковчег.
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща.
Ти казваш, че готов си да умреш,
но кой човек умира,
без да иска още от света.
Кой предава се на Бога
в тези времена.
Ти казваш, че при теб е неизбежно,
готов си да се предадеш,
детето си в мъка да заровиш,
а сам себе си в ковчег.
© Росица Иванова All rights reserved.
