* * *
Да бях камък, за да те усещам,
да бях птица, за да отлетя.
Пияна да бях, за да мога да забравя,
как похаби ми младостта.
Искам цигара да бъда,
но изпушена от твоите уста.
Искам вино в чаша да бъда,
допълнена от твоята сълза.
Дано поне да бъда спомен,
но не в моята, а в твоята глава.
Ще се моля да остане жива,
но не твоята, а моята душа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
