Да бях камък, за да те усещам,
да бях птица, за да отлетя.
Пияна да бях, за да мога да забравя,
как похаби ми младостта.
Искам цигара да бъда,
но изпушена от твоите уста.
Искам вино в чаша да бъда,
допълнена от твоята сълза.
Дано поне да бъда спомен,
но не в моята, а в твоята глава.
Ще се моля да остане жива,
но не твоята, а моята душа!!!
© Росица Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
