* * *
Пустиня - без вода ще я премина.
Планина - без умора ще я изкача...
Океан да беше, пак ще те преплувам,
но ще докосна твоята душа.
И вятър да си, пак ще те достигна -
ръцете ще са ми крила...
Луна да си, със скок ще те достигна,
но ще бъдеш мой, нима не го разбра.
И слънце да си, пак ще те докосна,
дори жива там да изгоря...
Река да бе, на риба ще се сторя,
но аз ще бъда твоята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
