Пустиня - без вода ще я премина.
Планина - без умора ще я изкача...
Океан да беше, пак ще те преплувам,
но ще докосна твоята душа.
И вятър да си, пак ще те достигна -
ръцете ще са ми крила...
Луна да си, със скок ще те достигна,
но ще бъдеш мой, нима не го разбра.
И слънце да си, пак ще те докосна,
дори жива там да изгоря...
Река да бе, на риба ще се сторя,
но аз ще бъда твоята съдба!
© Росица Иванова Всички права запазени