Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност.
Като пясък в часовник изтече
ходът на онази прилежност,
с която магите пишеха с пръсти в ефира
думи, творящи, думи красиво метежни
словеса- отци на всемира.
Там, където часовете не знаят реда си
и всички мълвят едно единствено име.
Един е Бог и онзи негов пророк във яда си
изрекъл, това що не бивало нивга бял свят да види. ...