калчева (Елена Калчева) калчева (Елена Калчева)
2 332
11.05.2007 г., 14:23

* * *

689 0 3
                               *   *    *

               КАТО ПРАШИНКИ
               СМЕ ВСЕЛЕННИ, МАЛКИ,
               БОРИЧКАЩИ И ЖАЛКИ...

               ИЗПЪЧИЛИ ГЪРДИ,
               АЛЧНИ И ЗЛИ -
               ВСИЧКО МЕРЯТ
               СЪС ИМОТИ И ПАРИ...

               ДУШИТЕ ВКАМЕНИЛИ,
               ЗА МИЛОСЪРДИЕ НЕХАЯТ,
               ДОБРОТА ЩО Е? - НЕ ЗНАЯТ.

               КАМО ЛИ РАДОСТ
               ДА ДАРЯТ?!...
               ВСЕКИ ДА ОБИЧАТ,
               В БЕДА ДА ПОДКРЕПЯТ...

               МИСЪЛТА ПАРЛИВА
               ПАЛИ И ТЪЖИ...
               ДУШАТА МИ СВИТА,
               ЗА ДРУГ ЖИВОТ ТЪЖИ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0