11 мая 2007 г., 14:23

* * *

Поэзия

690 0 3

                               *   *    *

               КАТО ПРАШИНКИ
               СМЕ ВСЕЛЕННИ, МАЛКИ,
               БОРИЧКАЩИ И ЖАЛКИ...

               ИЗПЪЧИЛИ ГЪРДИ,
               АЛЧНИ И ЗЛИ -
               ВСИЧКО МЕРЯТ
               СЪС ИМОТИ И ПАРИ...

               ДУШИТЕ ВКАМЕНИЛИ,
               ЗА МИЛОСЪРДИЕ НЕХАЯТ,
               ДОБРОТА ЩО Е? - НЕ ЗНАЯТ.

               КАМО ЛИ РАДОСТ
               ДА ДАРЯТ?!...
   ВСЕКИ ДА ОБИЧАТ,
   В БЕДА ДА ПОДКРЕПЯТ...

   МИСЪЛТА ПАРЛИВА
   ПАЛИ И ТЪЖИ...
               ДУШАТА МИ СВИТА,
               ЗА ДРУГ ЖИВОТ ТЪЖИ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

калчева (Елена Калчева)

ДА ,КАТЮШКА .И БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!

2007-05-15T19:54:46+03:00
катеринарина (Катя)

Вярно е, но надеждата умирапоследна,нали?

2007-05-11T15:34:03+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Тъжни мисли, хубав стих... Не изневерявай на себе си, въпреки разочарованието!

2007-05-11T15:15:47+03:00