* * *
Тъгата пише в мен със златни букви
гравирани изящно, със наклон...
Дращи перото й направо по сърцето ми
в червената ми кръв като с пирон.
Прониква бавно там отровата, ръждата
разяжда ме със болка и със стон...
Да излекува някой може ли Душата
или ще скита вечно тя без дом?
Любов ми искаш, искаш да си с мене,
но можеш ли Любов да ми дадеш?
Душата в длани искаш да притиснеш,
но знай, че в тъмното тя бързо ще умре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Иванов Всички права запазени
