5.02.2007 г., 19:55 ч.

*** 

  Поезия
606 0 5

Избистри се душата ми. Разцъфна,
измита от сълзи и светлина.
Но кой цвета напъпил ще откъсне
с ухание и прелест на жена?

Приличах може би на дива роза,
когато сок от устните ти пих,
когато всичко пошло, зло и грозно
почистих и превърнах в слънчев стих.

Когато се завръщах отдалече
не знаех, че си вярвал и простил,
че си ме мразил и проклинал вечер,
но чиста обичта си съхранил.

От ласките разцъфнах като цвете -
ела и и любовта ми откъсни.
И нека бъда твоя Жулиета,
а ти Ромео - винаги любим.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??