5 февр. 2007 г., 19:55

*** 

  Поэзия
632 0 5

Избистри се душата ми. Разцъфна,
измита от сълзи и светлина.
Но кой цвета напъпил ще откъсне
с ухание и прелест на жена?

Приличах може би на дива роза,
когато сок от устните ти пих,
когато всичко пошло, зло и грозно
почистих и превърнах в слънчев стих.

Когато се завръщах отдалече
не знаех, че си вярвал и простил,
че си ме мразил и проклинал вечер,
но чиста обичта си съхранил.

От ласките разцъфнах като цвете -
ела и и любовта ми откъсни.
И нека бъда твоя Жулиета,
а ти Ромео - винаги любим.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??