***
Избистри се душата ми. Разцъфна,
измита от сълзи и светлина.
Но кой цвета напъпил ще откъсне
с ухание и прелест на жена?
Приличах може би на дива роза,
когато сок от устните ти пих,
когато всичко пошло, зло и грозно
почистих и превърнах в слънчев стих.
Когато се завръщах отдалече
не знаех, че си вярвал и простил,
че си ме мразил и проклинал вечер,
но чиста обичта си съхранил.
От ласките разцъфнах като цвете -
ела и и любовта ми откъсни.
И нека бъда твоя Жулиета,
а ти Ромео - винаги любим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
