***
Разтопени от гняв,
от безразличие слепи,
все към слънцето
тичаме,
но треперят ръцете.
Все ни блъска
животът,
есента ни подмята,
с нерви -
вече прокъсани
все пълзим
по земята.
А небето е близо -
тъй примамливо
синьо,
но не можем да стигнем -
ще ни трябват години.
С алкохол всяка вечер
стреса лекуваме.
Уморени сме вече,
а още ни се лудува.
И кога ще живеем?
Младостта си отиде.
Да се влюбим не смеем
от сълзи и обиди.
Ще достигнем ли Слънцето?
И кога ще обичаме?
Стига нерви прокъсани!...
Нека тичаме...
тичаме...
от безразличие слепи,
все към слънцето
тичаме,
но треперят ръцете.
Все ни блъска
животът,
есента ни подмята,
с нерви -
вече прокъсани
все пълзим
по земята.
А небето е близо -
тъй примамливо
синьо,
но не можем да стигнем -
ще ни трябват години.
С алкохол всяка вечер
стреса лекуваме.
Уморени сме вече,
а още ни се лудува.
И кога ще живеем?
Младостта си отиде.
Да се влюбим не смеем
от сълзи и обиди.
Ще достигнем ли Слънцето?
И кога ще обичаме?
Стига нерви прокъсани!...
Нека тичаме...
тичаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
