Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
Feb 21, 2007, 9:06 PM

*** 

  Poetry
524 0 8
Разтопени от гняв,
от безразличие слепи,
все към слънцето
              тичаме,
но треперят ръцете.
Все ни блъска
            животът,
есента ни подмята,
с нерви -
        вече прокъсани
все пълзим
        по земята.
А небето е близо -
тъй примамливо
            синьо,
но не можем да стигнем -
ще ни трябват години.
С алкохол всяка вечер
      стреса лекуваме.
Уморени сме вече,
       а още ни се лудува.
И кога ще живеем?
      Младостта си отиде.
Да се влюбим не смеем
      от сълзи и обиди.
Ще достигнем ли Слънцето?
      И кога ще обичаме?
Стига нерви прокъсани!...
Нека тичаме...
           тичаме...

© Нели Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??