6.09.2011 г., 22:26 ч.

*** 

  Поезия
1011 0 10

                                             "Много ми е страшно след надеждата.

                                               По-добре е хич ако я няма."

                                                                                  Дарина Дечева

Ще я пометна тази надежда!

Цял живот с нея съм бременна,

цял живот тя ме подвежда,

уж, че се грижи за мене.

Все ме подлъгва, хитрушата!

Аз съм наивна и вярвам.

В дъжд се надявам на сушина,

в суша се моля за влага.

И не престават очите ми

като светулки да бляскат,

с длани - затоплено жито,

нежност да давам и ласки.

Злото кога ме препъне,

чакам я - да ми помогне.

Свирка си, взели я мътните!

Време е да я прогоня!

Тръгна си... празно и пусто е...

Липсва ми... мрак е без нея...

Хуквам да я потърся.

Иначе как ще живея?!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??