***
"Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма."
Дарина Дечева
Ще я пометна тази надежда!
Цял живот с нея съм бременна,
цял живот тя ме подвежда,
уж, че се грижи за мене.
Все ме подлъгва, хитрушата!
Аз съм наивна и вярвам.
В дъжд се надявам на сушина,
в суша се моля за влага.
И не престават очите ми
като светулки да бляскат,
с длани - затоплено жито,
нежност да давам и ласки.
Злото кога ме препъне,
чакам я - да ми помогне.
Свирка си, взели я мътните!
Време е да я прогоня!
Тръгна си... празно и пусто е...
Липсва ми... мрак е без нея...
Хуквам да я потърся.
Иначе как ще живея?!
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми!
-
Кратко, точно и ясно! Поздрави!
-
Ницше е написал: „НАДЕЖДАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, ЗАЩОТО УДЪЛЖАВА СТРАДАНИЕТО”. Хубав стих -
Превъзходен стих!
-
И аз със Таничка...не можем без нея, но базирайки се на нея понякога рухват мечтите ни. Аз предпочитам любовта, светлата искра на сърцето, която е всеопрощаваща, безмерно обичаща, и не очакваща нищо в замяна!
Поздравления за силния стих, Нели!!! -
И аз не я харесвам тази пуста Надежда. След нея, след несбъднатите очаквания идва болката.
За това предпочитам Вяра. Тя е отговорна и държи на обещанията си!
Поздрав за хубавия стих, Нели! -
С Виктор
Поздрави -
Хубаво е.
-
Накъде без надежда! Чета с удоволствие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чудно ми е как съм пропуснала...