***
"Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма."
Дарина Дечева
Ще я пометна тази надежда!
Цял живот с нея съм бременна,
цял живот тя ме подвежда,
уж, че се грижи за мене.
Все ме подлъгва, хитрушата!
Аз съм наивна и вярвам.
В дъжд се надявам на сушина,
в суша се моля за влага.
И не престават очите ми
като светулки да бляскат,
с длани - затоплено жито,
нежност да давам и ласки.
Злото кога ме препъне,
чакам я - да ми помогне.
Свирка си, взели я мътните!
Време е да я прогоня!
Тръгна си... празно и пусто е...
Липсва ми... мрак е без нея...
Хуквам да я потърся.
Иначе как ще живея?!
© Нели Вангелова All rights reserved.
Ницше е написал: „НАДЕЖДАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, ЗАЩОТО УДЪЛЖАВА СТРАДАНИЕТО”. Хубав стих
