18.05.2007 г., 17:13

* * *

739 0 5
 

Мило мое, единствено дете,

не всеки може майката да  разбере,

колко тъгувам да съм  от тебе далече,

от раздялата ни мина цял месец вече.


Не мога да се радвам на твоите успехи,

да те утешавам при някои неуспехи.

Зная, че ти липсвам и ти на мен - също,

но няма да се върна вече в наща къща.


Обичам те, моя едничка дъщеря,

 твоите мисли искам  сега да разбера.

Да зная, мило чедо, дали ме укоряваш,

или се мъчиш моите грешки да прощаваш.


Не ги допускай, мила, като мен и ти.

Не позволявай на никой да ти навреди.

Бъдещето свое  сама си направлявай.

За сбъднати мечти на Богa се надявай.


Много те обичам, мамина  добричка.

Искам да си много добра ученичка.

Мама те обича и те мисли вечно.

Искам да си умна и живееш честно.


Мило мое мамино, много ми се иска

 майка да може в скут да те притиска,

с целувки си  благи да те покрия  цяла

и да се срещнем пак след дългата раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на всички благодаря от сърце!
  • Много хубаво си го написала!
    Вярвай, че всичко ще се подреди така, както искаш!
  • Поздрави!
  • Всичко ще бъде наред!
    Поздрави за стиха!
  • Не вярвам да те укорява.Ако е малка сега,след време ще те разбере.Това ще покаже,колко те обича и тяНадявам се да сте отново заедно и искрено ти го желая

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...