* * *

evropa (Нели)
217 1188

22.06.2007 г., 8:58 ч.

Поезия

693 0 6

Пеех и весело, и тъжно, и бавно,

Но винаги край мен беше забавно.

Пеех, докато миех чинии,

Пеех и без съпровод да ми свири.

Пеех, докато си перях прането,

Песента ми беше лек за сърцето,

Когато копаех, когато поливах -

Винаги пеех, пред нищо не спирах.

После... нямаше с кого да говоря,

От мъка забравих и близките хора.

Може би е странно за някой от вас,

Но почти забравих, че съм имала глас.

Отдавна забравих да се смея гласно,

Започнах да шепна, а говорех ясно.

Сега, като на умряло плача и вия -

Няма я вече оная фурия.

Няма го вече приятният глас,

Няма го вече смехът във захлас.

Животът ми вече е тъжен и скучен,

контакта със мен е неблагополучен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.