* * *
Пеех и весело, и тъжно, и бавно,
Но винаги край мен беше забавно.
Пеех, докато миех чинии,
Пеех и без съпровод да ми свири.
Пеех, докато си перях прането,
Песента ми беше лек за сърцето,
Когато копаех, когато поливах -
Винаги пеех, пред нищо не спирах.
После... нямаше с кого да говоря,
От мъка забравих и близките хора.
Може би е странно за някой от вас,
Но почти забравих, че съм имала глас.
Отдавна забравих да се смея гласно,
Започнах да шепна, а говорех ясно.
Сега, като на умряло плача и вия -
Няма я вече оная фурия.
Няма го вече приятният глас,
Няма го вече смехът във захлас.
Животът ми вече е тъжен и скучен,
контакта със мен е неблагополучен.
© Нели All rights reserved.
