evropa (Нели)
217 1188
29.06.2007 г., 19:45 ч.

* * * 

  Поезия
608 0 4
 

Самотна душа съм и за мен няма

един ъгъл в дома, който възпявам.

Всички с бащин дом са честити,

но моят го имам само в мечтите.

Баща ми живее с жена си, не е сам,

няма място за мене никога там.

Майка ми  казва, че ме милее,

но и тя заедно с мъжа си живее.

Ето, дъщеря ми намери си подслон -

живее със приятеля си в неговия дом.

Не искам съжаление и внимание да прося,

какво да предприема е сега въпроса?

Накъде да тръгна? Във небитието.

Със мъж не сполучих до тук в житието.

Голямата любов, която описвам -

няма я никъде, сама си я измислям,

няма пръстен, целувки, звезди,

дори си измислих и сини очи.

Измислих да имам и бащина къща,

само в мечтите си там се завръщам.

Измислих, че съм здрава и много добре,

мечтаех да няма инфарктно сърце.

Реално, диагнозите са двайсет и девет,

а искам от грозното пате да стана на лебед.

Мечтая да  разрешавам глобални проблеми,

но само страдание има за мене.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??