* * *
Самотна душа съм и за мен няма
един ъгъл в дома, който възпявам.
Всички с бащин дом са честити,
но моят го имам само в мечтите.
Баща ми живее с жена си, не е сам,
няма място за мене никога там.
Майка ми казва, че ме милее,
но и тя заедно с мъжа си живее.
Ето, дъщеря ми намери си подслон -
живее със приятеля си в неговия дом.
Не искам съжаление и внимание да прося,
какво да предприема е сега въпроса?
Накъде да тръгна? Във небитието.
Със мъж не сполучих до тук в житието.
Голямата любов, която описвам -
няма я никъде, сама си я измислям,
няма пръстен, целувки, звезди,
дори си измислих и сини очи.
Измислих да имам и бащина къща,
само в мечтите си там се завръщам.
Измислих, че съм здрава и много добре,
мечтаех да няма инфарктно сърце.
Реално, диагнозите са двайсет и девет,
а искам от грозното пате да стана на лебед.
Мечтая да разрешавам глобални проблеми,
но само страдание има за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
