* * *
Самотна душа съм и за мен няма
един ъгъл в дома, който възпявам.
Всички с бащин дом са честити,
но моят го имам само в мечтите.
Баща ми живее с жена си, не е сам,
няма място за мене никога там.
Майка ми казва, че ме милее,
но и тя заедно с мъжа си живее.
Ето, дъщеря ми намери си подслон -
живее със приятеля си в неговия дом.
Не искам съжаление и внимание да прося,
какво да предприема е сега въпроса?
Накъде да тръгна? Във небитието.
Със мъж не сполучих до тук в житието.
Голямата любов, която описвам -
няма я никъде, сама си я измислям,
няма пръстен, целувки, звезди,
дори си измислих и сини очи.
Измислих да имам и бащина къща,
само в мечтите си там се завръщам.
Измислих, че съм здрава и много добре,
мечтаех да няма инфарктно сърце.
Реално, диагнозите са двайсет и девет,
а искам от грозното пате да стана на лебед.
Мечтая да разрешавам глобални проблеми,
но само страдание има за мене.
© Нели All rights reserved.
