* * *
Духът ми повдигна - признавам,
за срещата с теб се надявам.
Ти си моят имиджмейкър - личен,
с теб разговорът беше най-приличен.
Изкусен консултант по красотата,
съвети даваш даже без заплата,
Така внимателен, добър и мил,
Съветваш да не стана за резил.
Приех те със насмешка, на шега,
но нещо бръмна в моята глава.
Кой ме накара с тебе да говоря,
след половин час даже да повторя.
Говорихме доста, без смисъл - напразно
пилеехме време така, безнаказно.
Вчера се оказа, че съм се променила,
а днес - на принципите си съм изменила.
Нямам тоз кураж пак да се обадя,
страхлива съм, нали, какво да правя?
Хващам се сама, че в огледалото поглеждам.
Малко трябва на жената, за да има надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Много се радвам че на красивото ти лице отново грее усмивка....имам чувството че този път си уцелила човека и си заслужава...
Малко й трябва на жената,за да има надежда и да се чуства обичана.Но с всеки,който не е меркантилен,е така.Дори едно малко полско цвете може да го разнежи и да провокира усмивка на лицето.Поне с мен е така.Пожелавам безброй полски цветя да се превърнат в усмивки на твоето лице