evropa (Нели)
217 1188
Jul 17, 2007, 11:31 PM

* * * 

  Poetry
662 0 6
 

Духът ми повдигна - признавам,

за срещата с теб се надявам.

Ти си моят имиджмейкър - личен,

с теб разговорът беше най-приличен.


Изкусен консултант по красотата,

съвети даваш даже без заплата,

Така внимателен, добър и мил,

Съветваш да не стана за резил.


Приех те със насмешка, на шега,

но нещо бръмна в моята глава.

Кой ме накара с тебе да говоря,

след половин час даже да повторя.


Говорихме доста, без смисъл - напразно

пилеехме време така, безнаказно.

Вчера се оказа, че съм се променила,

а днес - на принципите си съм изменила.


Нямам тоз кураж пак да се обадя,

страхлива съм, нали, какво да  правя?

Хващам се сама, че в огледалото поглеждам.

Малко  трябва на  жената, за да има надежда.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря на всички за отношението!
  • Ознаят? Тази дума не я пУзнавам.
  • Браво!От кога чакам да прочета нещо такова от теб Много се радвам че на красивото ти лице отново грее усмивка....имам чувството че този път си уцелила човека и си заслужава...
    П.С. Не се притеснявай че ти липсва кураж, до колкото го познавам той има и за двама ви - ще ти се обади..отново.
    Обичам те!Целувка за късмет
  • Много хубаво написано но какволи ще е ако всички ознаят истината за теб???
  • Много си права,НелМалко й трябва на жената,за да има надежда и да се чуства обичана.Но с всеки,който не е меркантилен,е така.Дори едно малко полско цвете може да го разнежи и да провокира усмивка на лицето.Поне с мен е така.Пожелавам безброй полски цветя да се превърнат в усмивки на твоето лице
  • Много хубав стих, Нели!
    Поздрави!
Random works
: ??:??