6.09.2007 г., 8:55

* * *

806 0 15
 

От днес съм половин вековна.

Вече съм стара госпожа,

Праведна или греховна,

И аз не можах да разбера.

Животът сплетох в плитка тежка,

Опитвах се добро да върша,

А все оказваше се грешка -

Горчиви сълзи често бърша.

Гнездо си свих - не го запазих;

Изгледах пиле, но отлитна;

Съпругът даже не намразих,

Макар че настрани политна.

Да бъда весела все искам,

На пук на всичко да се смея

И над съдбата да се кискам,

Че иначе ще полудея.

Аз пъстри панделки ще връзвам

На плитката си, най-накрая,

И вече няма да прибързвам -

Така си мисля, но не зная.

А  следващите 50

Ще ги живея динамично,

Но нека старото сърце

Да си остане романтично.









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря Маги!
  • Прекрасна си Нели, миличка,родила си се с романтична душа и сърце , така , че не се безпокой , така ще бъде през следващите 50-100 годиниРадвам ти се. С обич.
  • благодаря за подкрепата и пожеланията!
  • !!! Нищо, че е бил тъжен. Какво пък толкова са тези 50? Просто число. И да не им отдаваме повече значение, отколкото заслужават. На другия ден пак е същото - като на 49.
  • Усмихвай се, напук на всеки и на всичко

    Поздрави, Нели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...