evropa (Нели)
217 1188
9.09.2007 г., 14:57 ч.

* * * 

  Поезия
588 0 9
 

Не мога да се правя на артистка -

в живота да играя разни роли,

макар по някога да ми се иска,

но пак показвам чувствата си голи.

Такава съм си - искрена и пряма

и казвам туй, което е в сърцето.

Дори да се направя и на няма,

То, чувството, го пише на лицето.

Но често  си прехапвам аз езика,

а  за мълчанието си после  съжалявам.

Понякога  тъй искам да извикам,

но стискам устни и не позволявам.

Кой беше казал, че мълчанието е злато?

Готова съм в тоз миг да опонирам:

мълча ли - чувствам се като във блато

и начин  да изляза, не намирам.

Заричам се - от тук нататък - вече,

каквото мисля - всичкото да казвам,

да бъда истинси човек, а не човече.

За чужди грешки да не се наказвам.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??