* * *
Не мога да се правя на артистка -
в живота да играя разни роли,
макар по някога да ми се иска,
но пак показвам чувствата си голи.
Такава съм си - искрена и пряма
и казвам туй, което е в сърцето.
Дори да се направя и на няма,
То, чувството, го пише на лицето.
Но често си прехапвам аз езика,
а за мълчанието си после съжалявам.
Понякога тъй искам да извикам,
но стискам устни и не позволявам.
Кой беше казал, че мълчанието е злато?
Готова съм в тоз миг да опонирам:
мълча ли - чувствам се като във блато
и начин да изляза, не намирам.
Заричам се - от тук нататък - вече,
каквото мисля - всичкото да казвам,
да бъда истинси човек, а не човече.
За чужди грешки да не се наказвам.
© Нели All rights reserved.
