16.02.2007 г., 14:26

***

961 0 10

***

 

След криволиченето

на живота

смъртта

е сякаш
неизбежна улица

без изход.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дачо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са чели - или ще четат -
    стихотворенията ми.
  • така е,защото криволиченето е слабо..в този смисъл Натали е права...
  • Точно криволиченето го прави толкова интересен и неповторим...Еднообразието убива,след болката винаги идва и усмивка.
    Смисълът е дълбок,когато хищната минута е запълнена поне веднъж!!!

    Поздрави от мен!
  • Всички сме за там, нали ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря, Кити! Опитвам се!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...