Feb 16, 2007, 2:26 PM

***

  Poetry
959 0 10

***

 

След криволиченето

на живота

смъртта

е сякаш
неизбежна улица

без изход.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дачо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които са чели - или ще четат -
    стихотворенията ми.
  • така е,защото криволиченето е слабо..в този смисъл Натали е права...
  • Точно криволиченето го прави толкова интересен и неповторим...Еднообразието убива,след болката винаги идва и усмивка.
    Смисълът е дълбок,когато хищната минута е запълнена поне веднъж!!!

    Поздрави от мен!
  • Всички сме за там, нали ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря, Кити! Опитвам се!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...