* * *
Мисли разпилени,
удрят се една в друга.
Като гълъб устремен
вкъщи връщат се...
Тихичко почукват,
аз отварям им тефтера,
върху листа се нареждат
бисерни сълзи, надежди.
Идват като вечна тайна,
ту лавина са могъща
и експресен влак
в посока непозната,
но с усмивка ги прегръщам
минало, сегашно, бъдеще.
удрят се една в друга.
Като гълъб устремен
вкъщи връщат се...
Тихичко почукват,
аз отварям им тефтера,
върху листа се нареждат
бисерни сълзи, надежди.
Идват като вечна тайна,
ту лавина са могъща
и експресен влак
в посока непозната,
но с усмивка ги прегръщам
минало, сегашно, бъдеще.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
