23.02.2007 г., 10:30 ч.

....*.... 

  Поезия
1137 0 4

В живота напред
вървиш без компас.
Не знаеш ни месец, ни дата, ни час.
Нямаш усмивка, нямаш лице,
нямаш очи - Къде ли са те?

Потънали някъде, гледат през мен,
поглед далечен, безкраен, сломен,
отнесен от вихъра, в пустиня вървиш,
не чуваш ни песен, ни глас, нито вик.

Ще дойде накрая вълшебния час.
Отлита душата, не е между нас.
Живял си защо, умираш незрял,
умираш, незнаещ ни радост, ни жал.

© Анелия Овчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??