В живота напред
вървиш без компас.
Не знаеш ни месец, ни дата, ни час.
Нямаш усмивка, нямаш лице,
нямаш очи - Къде ли са те?
Потънали някъде, гледат през мен,
поглед далечен, безкраен, сломен,
отнесен от вихъра, в пустиня вървиш,
не чуваш ни песен, ни глас, нито вик.
Ще дойде накрая вълшебния час.
Отлита душата, не е между нас.
Живял си защо, умираш незрял,
умираш, незнаещ ни радост, ни жал.
© Анелия Овчарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
