В живота напред
вървиш без компас.
Не знаеш ни месец, ни дата, ни час.
Нямаш усмивка, нямаш лице,
нямаш очи - Къде ли са те?
Потънали някъде, гледат през мен,
поглед далечен, безкраен, сломен,
отнесен от вихъра, в пустиня вървиш,
не чуваш ни песен, ни глас, нито вик.
Ще дойде накрая вълшебния час.
Отлита душата, не е между нас.
Живял си защо, умираш незрял,
умираш, незнаещ ни радост, ни жал.
© Анелия Овчарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
