27.02.2007 г., 9:46 ч.

* * * 

  Поезия
962 0 7

Събирам мислите си

в шепа

и чувствата

във бегъл поглед –

изплъзвам се

от есента –

протрит килим

изтъпкани листа,

полуразголени дървета –

във мене няма място

за това.

Ще бъде бягство.

Ще стисна

 душата си зад зъбите,

последните мечти,

най-силните,

ще сложа  във очите си.

Ще тичам,

викайки,

крещейки от щастие,

а по петите ми

ще бъде есента -

безсилна

до финалната черта.

До зимата,

до следващото бягство

от ледените шепи

на студа –

ще тичам,

ще препускам

до възкресение,

до Новата Земя.

© Росана Терзиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??