* * *
Събирам мислите си
в шепа
и чувствата
във бегъл поглед –
изплъзвам се
от есента –
протрит килим
изтъпкани листа,
полуразголени дървета –
във мене няма място
за това.
Ще бъде бягство.
Ще стисна
душата си зад зъбите,
последните мечти,
най-силните,
ще сложа във очите си.
Ще тичам,
викайки,
крещейки от щастие,
а по петите ми
ще бъде есента -
безсилна
до финалната черта.
До зимата,
до следващото бягство
от ледените шепи
на студа –
ще тичам,
ще препускам
до възкресение,
до Новата Земя.
© Росана Терзиева All rights reserved.
