28.02.2007 г., 9:38

* * *

783 0 2
Остави ме да поплача....
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам
счупени стъкла...
Оставяйки ме разплакана да 
слушам гневните слова... оставяйки ме да се мъча... 
като грешен дявол без душа...
А колко малко исках... искам... само
Щастие
за мен и моите деца...
Но няма... всичко е една мечта...:-/
Заспивайки, сънувам...
малка къщичка със двор...
И децата ми играят под небесния простор...
Без сълзи и без обиди...
Без ужаса във моите очи...
Колко малко трябва ни да сме Щастливи...
Но са само блянове. Уви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повярвай в щастието си и ще го постигнеш.Всичко е вътре в нас.
    Пожелавам ти го-Щастието-сега и завинаги.
  • Тъжно.Браво ПЕПЕ ..

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...