* * *

28.02.2007 г., 9:38 ч.

Поезия

600 0 2

Остави ме да поплача....
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам
счупени стъкла...
Оставяйки ме разплакана да
слушам гневните слова... оставяйки ме да се мъча...
като грешен дявол без душа...
А колко малко исках... искам... само
Щастие
за мен и моите деца...
Но няма... всичко е една мечта...:-/
Заспивайки, сънувам...
малка къщичка със двор...
И децата ми играят под небесния простор...
Без сълзи и без обиди...
Без ужаса във моите очи...
Колко малко трябва ни да сме Щастливи...
Но са само блянове. Уви...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

my_smile (КМ)

2007-03-01T12:29:33+02:00

Повярвай в щастието си и ще го постигнеш.Всичко е вътре в нас.
Пожелавам ти го-Щастието-сега и завинаги.
Anely (Анелия Овчарова)

2007-02-28T10:12:20+02:00

Тъжно.Браво ПЕПЕ ..

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения