* * *
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам
счупени стъкла...
Оставяйки ме разплакана да
слушам гневните слова... оставяйки ме да се мъча...
като грешен дявол без душа...
А колко малко исках... искам... само
Щастие
за мен и моите деца...
Но няма... всичко е една мечта...:-/
Заспивайки, сънувам...
малка къщичка със двор...
И децата ми играят под небесния простор...
Без сълзи и без обиди...
Без ужаса във моите очи...
Колко малко трябва ни да сме Щастливи...
Но са само блянове. Уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Илиева Всички права запазени